Как да регулираме ъгъла на запалване

Регулирането на подаването на искрата става по два начина – статично и динамично!
Първият става с помощта на пробна лампа, а при втория е нужен стробоскоп!
Естествено най-добрия е втория метод, защото е по-точен.

При регулиране ъгъла на запалване първо се проверяват състоянието на чукчето, палеца и дистрибутурната капачка. Контактите на чукчето трябва да са еднакви, да нямат язви и пъпки по тях, също така и нагар. По контактите на палеца и дистрибутурната капачка не трябва да има нагар. При наличието на някой от тези проблеми частта се подменя. При палеца и дистрибутурната капачка няма особености при смяната. При смяната на чукчето разстоянията между контактите играе голямо значение. Има няколко варианта за регулиране. Първият е с луфтомер, който обикновено върви с инструментите от колата. Вторият с помощта на градуиран диск (транспортир). За предпочитане е вторият поради по-голямата си точност.

Първият метод: с луфтомер:

• Сваля се капачката на делкото, включва се колата на 4-та и с леко избутване напред или назад /накъдето е по-удобно/ се докарва една от гърбичките да повдигне максимално чукчето. В този момент се вкарва луфтомера, разстоянието между контактите трябва да бъде – 0.37-0.43 мм. Регулирането става, като се развият двата винта, с които е захванато чукчето към плочката на делкото. В предния край на наковалнята има прорез, който позволява с вкарването на върха на отвертката да се премества наковалнята, а от там и да се увеличава или намаля разстоянието между контактите. След регулирането болтчетата се стягат.

Вторият метод: с градуиран диск (транспортир):

• По-точният вариант е като се премерят градусите в момента когато контактите му са затворени. Тези градуси трябва да са 55 +/- 3. Измерването става с помощта на пробна лампа и кръгъл транспортир разграфен до 360 градуса. Транспортира се фиксира на палеца. За тази цел се използва един стар палец на която се закрепя транспортира. Ето снимки на този който аз използвам:

• Пробната лампа представлява една крушка с два запоени кабела. Единият се закача на маса, а другия на винтчето където се закрепва кабела на чукчето и кабела, който идва от делкото. Транспортирът се закрепя, включва се колата на контакт. Превърта се коляновия вал докато пробната лампата изгасне. Транспортирът се нулира (предварително се избира белег, по който ще се нулира транспортира). После коляновият вал се превърта докато лампата светне. Градусите трябва да са 55 +/- 3, ако са повече или по-малко чукчето се разхлабва и с помощта на права отверка се променя разстоянието (има си специално улейче, в което се вкарва отверката). Процедурата се повтаря докато се достигнат градусите.
• Следваща стъпка е регулирането на центровката.

Първият метод: с пробната лампа (статично)

• Пробната лампа представлява една крушка с два запоени кабела. Единият се закача на маса, а другия на винтчето където се закрепва кабела на чукчето или кабела, който идва от делкото. На ремъчната шайба на коляновия вал има една резка, а на капака на ангренажната верига има 3 чертички. Най дългата чертичка е 0 градуса, средната 5 и най-късата 10 преди ГМТ. Оптималният ъгъл на бензин, в който трябва да бъде подадена искрата е 7,5 градуса т.е. между най-късата и средната чертичка. Коляновият вал се превърта докато резката на ремъчната шайба застане между най-късата и средната чертичка. Палецът трябва да сочи първи цилиндър. Кой се пада първи цилиндър се разбира по дистрибутурната капачка. Колата се дава на контакт, разхлабва се делкото и го превъртаме малко обратно на часовниковата стрелка. После се завърта по посока на часовниковата стрелка като се придържа палеца обратно на часовниковата стрелка докато пробната лампа светне. В момента, в който светне делкото се стяга. Това е варианта с пробна лампа. По време на път и липса на пробна лампа операцията може да се извърши като се откачат кабела и свещта на първи цилиндър. Тогава дистрибутурната капачка е монтирана, кабела се включва на първи цилиндър заедно със свещта и се допира на маса. В момента когато трябва лампата да светне сега в този случай свещта трябва да подаде искра.

Вторият метод: със стробоскоп (динамично)

• Регулирането със стробоскопа става при загрял двигател, регулирани обороти на празен ход 800-850 об/мин и откачено маркуче на вакуумкоректора за делкото. Стробоскопът се свързва за кабела на първи цилиндър и му се подава + и – (има стробоскопи които работят и на 220 волта). Допълнително се нанасят 3 нови белега на ремъчната шайба, като всеки белег отговаря на определена честота на двигателя. Първият белег се нанася на 13 мм в дясно (гледано отпред на шайбата) от резката на ремъчната шайба, който съответства на 2000 об. Вторият на 26 мм съответно 3000 об/мин и третия на 36 мм – 4000 об/мин или пълно натоварване. Двигателят се пуска, оборотите се задържат на 2000 например с помощта на смукача, стробоскопа се насочва към ремъчната шайба. Първият допълнителен белег трябва да сочи 7,5 градуса на капака. Оборотите се покачват на 3000 втория белег трябва да сочи 7,5 гр и накрая 4000+ пак трябва белега да е на 7,5.

Повечето хора, когато нямат стробоскоп под ръка правят после следното:
Палят двигателя, загряват го до работна температура и след като са белязали с върха на отвертката по корпуса на делкото и блока къде е била центровката, разхлабват леко гайката на делкото и започват да въртят съвсем леко делкото наляво или надясно – усеща се как двигателя променя своите обороти. Търсят се най-високите възможни обороти, без да се появяват характерните за голямо предварение детонации, свързани с потреперване на двигателя. Стяга се гайката и се пробва на път – Лада-та трябва да може на 4-та предавка нормално да падне до скорост 40 км/ч без да придърпва и после бавно да се ускори, като е допустимо при рязко подаване на газ, да се чуят няколко детонации/аванс/, които да изчезнат. /Говорим за бензин/ – при използване на съвременни високооктанови бензини (95+ октана) детонации може и да не се чуят, когато сте на верния ъгъл.
На четене изглежда сложно, но на правене е много лесно, особено ако го направиш сам няколко пъти!