През 1967 е създаден съветско-италиански консорциум за производство на нов съветски автомобил. Той трябва да е копие на много модерния Фиат 124, печелил приза „Кола на Европа – 1966“. През 1970 производството стартира. Автомобила носи името „Жигули“, после променено на „Лада“. До 1983 автомобила претърпява седем модификации, две от тях в комби вариант. Тогава стартира производството на новата „Самара“. Фамилията на Самарата е допълнено от това на 110-ките след няколко години. Огромна популярност по света на марката носи джипа „Нива“, първия съветски граждански автомобил за висока проходимост.
Първи в производство през 1970 влиза 2101, с двигател 1200 кубически сантиметра и с мощност 62 конски сили. Двигателят е предно разположен, надлъжно, окомплектован с четиристепенна скоростна кутия и задно предаване. Предните спирачки са дискови, задните барабанни. Този модел е без серво усилвател на спирачките. За времето си е много модерен и красив. На следващата година излиза и комби-версията 2102, със същия двигател. Оттук нататък всички модели до 2107 са модификации на 2101 „Жигули“. Той има една модификация едно-към-едно 21011 с единствена разлика двигател, 1300 куб.см. с мощност 69 к.с. Следващия модел на завода е ВАЗ 2103 със двигателя 1500 куб.см и 77 к.с. мощност, изключително луксозна и пъргава за времето си кола. Негова модификация е ВАЗ-2106 с още по-мощен двигател 1600 куб.см. и 80 к.с мощност, още по луксозна версия, тези два модела са хитови, изключително харесвани и обичани. Днес е рядкост да се срещне запазен такъв модел, но ако видите ще разберете защо са били толкова популярни.
В каря на седемдесетте на миналия век в крак с плана за преизпълнение на петилетката е решено новите модели на ВАЗ да започнат да излизат от завода по-рано. Това е фамилията на петицата-автомобилите 2105, 2104 и 2107. Петичката е наследник на 2101, популярната „жигулка“, в русия наричана и „копейка“, тя не е кой знае колко комфортна. В двигателя е настъпила една важна промяна, задвижването на разпределителния вал вече е посредством назъбен ремък, а не верига, но странно защо това нововъведение не намира приложение в нито един друг двигател. Другите модели са комби версията на петицата 2104 и доста по луксозния 2107, с най-богата гама от двигатели и скоростни кутии от всички модели. Предлага се с 1300, 1500, 1600 а по-късно и икономичния 1200. Скоростните кутии са четири и петстепенни, а комфорта е несравним с никой друг модел Лада, седалките са анатомични и доста меки. Таблото е богато откъм уреди, с модерна форма и за пръв път със средни конзоли-въздуховоди на парното. Новите модели са снабдени и с нов карбуратор „Озон“, с пневматично задвижване на втора дроселова клапа.Той е по-икономичен от стария Вебер. По-късно на тези три модела се поставя и карбуратор „Солекс“, поставян и на фамилията Самара.
1966 г. се оказва твърде важна за много автолюбители, особено в СССР и Източна Европа. На 15 август съветското министерството на външната търговия подписва с италианския гигант „Фиат“ договор за сътрудничеството в разработката на автомобил, проект за автомобилен завод и неговото изграждане.
Съвместната работа започва почти веднага. Решено е огромният комплекс, в който ще се сглобява новият съветски „народен“ автомобил, да бъде изграден в град Ставропол-на-Волга, прекръстен още същата година на Толиати в чест на ръководителя на италианската комунистическа партия Палмиро Толиати, който взема и непосредствено участие в преговорите между СССР и „Фиат“.
Заедно с изграждането на автозавода, градът се променя до неузнаваемост и бързо набъбва до 600 хил. жители, повечето от които по един или друг начин свързани със започващото производство на новия автомобил.
Съвсем скоро обаче идва въпросът как да бъде назован заводът. По това време на мода са всякакви абревиатури, понякога звучащи доста „екзотично“. Аналогията с други съветски производители като ГАЗ, КрАЗ, МАЗ, в случая с Толиати явно не би довела до особено приятен за ухото резултат.
В официалните документи от това време се използва повече от конкретното наименование „Завод за производство на леки автомобили в гр. Толиати“, което твърде много прилича на италианското Fabrica Italiana Automobili Torino (FIAT).
Именно италианците обаче в своите документи за краткост използват „Завода на Волга“, което се харесва на руските им колеги и през 1967 новото съоръжение бива официално наречено Волжски автомобилен завод (ВАЗ).
След като благополучно е решен въпросът за наименованието на завода, идва ред и на „кръщаването“ на новия автомобил.
„ВАЗ“ в името си имат всички произведени в Толиати автомобили, но това е по-скоро техническа номенклатура, отколкото търговска марка, под която колите могат да се продават.
Наложително е да се избере наименование за първия модел ВАЗ 2101, който руснаците наричат на галено „копейка“, а пък у нас автомобилът, будещ носталгични спомени, е далеч по-известен като „жигула“.
През ноември 1968-а – годината, в която първите (все още не серийни) образци на новата кола са подложени на заводски изпитания, е обявен всесъюзен конкурс за избор на име.
Победителят, след събрани 54 838 предложения, и отсети от тях само 100, е почти трагично известен – „Жигули“ – име, което чужденците трудно биха могли да запомнят, а какво остава да произнесат.
От всички представени наименования в крайна сметка били избрани осем, а един от конструкторите – А. М. Чорни, предложил още едно – „Жигули“, което било и утвърдено от специалната държавна комисия…
През 1969 г. известното списание „За рулем“ обаче разкрива колко благозвучно е името на новия автомобил, особено на фона на някои от другите предложения, стигнали до финала – Аргамак, Сокол, Гвоздика, Фиалка, Катюша, Руслан, Атаман, Искра, Аврора, Директивец, Перворожец, Новорожец, Мемориал, Мадонна, Юность, Мечта, Весна, Луч.
Както става обикновено, има и друго мнение, което принадлежи на един от инженерите от Толиати – Генадий Ляхов. По неговите думи, през февруари 1967 г. зам.-министърът на автомобилната промишленост на СССР и първи генерален директор на ВАЗ Виктор Поляков поставил на заместник-главния инженер Б.С. Поспелов задачата да измисли име на новия автомобил.
След два дни усърдни проучвания в библиотеката на НАМИ (Научно-изследователски автомобилен и автомоторен институт), Поспелов предлага осем варианта, към които Чорни добавя и своето „Жигули“…
Руснаците, макар и със закъснение, осъзнават, че с подобно име експортът едва ли ще върви особено.
„Жигули“, „жиголо“… твърде лесно е да се обърка човек. А за унгарците „Жигули“ звучи твърде близо до „щигули“, чийто превод, казват, бил нецензурен.
Така от 1973 г. автомобилите на ВАЗ се наричат „Лада“ – наименование, използвано в началото само за колите за износ, но след това навлязло и на вътрешния пазар.
Кой обаче е предложил именно това название, остава неизвестно. Едно е ясно – то е кратко, звучи добре и се произнася лесно.
В интерес на историческата истина – според официалната версия – названието „Лада“ също е сред онези 100 предложения, стигнали до финала на всесъюзния конкурс.
„Жигули“, разбира се, няма нищо общо с мъжки индивид, водещ неособено приемлив за обществото живот (gigolo, да речем, може елегантно да се преведе като „наемен партньор за танци“), а със Жигульовските възвишения, намиращи се в близост до Толиати, на които е кръстено и небезизвестното Жигульовское пиво…
От 7 септември 1970 г. автомобилите на ВАЗ официално носят името „Жигули“. Рожденият им ден е на 19 април същата година, когато от конвейра в Толиати слизат първите шест екземпляра ВАЗ 2101.
От август започва масовото производство. Началният капацитет е по около 70 автомобила в смяна.
На 21 декември 1973 г. е произведен 1-милионният „ВАЗовски“ автомобил, който обаче е от модела ВАЗ 2103 (Лада 1500). На 15 април 1974 г. от поточната линия слиза и 1-милионната „жигула“.
През януари 1971 г. е официалната премиера на ВАЗ 2101 пред международна публика – на автосалона в белгийската столица Брюксел. През септември „Жигули“ е представена едновременно на още четири международни автоизложения/панаири – в Лайпциг (ГДР), Бърно (Чехословакия), Загреб (Югославия) и Пловдив.
Във ВАЗ определено обичат да използват географски наименования за автомобилите, които произвеждат. Последният пример е Лада Самара – така се нарича областта, в която се намира гр. Толиати.
Характерно за тях е и желанието да дават предимно славянски имена: Лада е името на славянската богиня на красотата, дъщеря на бога създател Род и богинята Жива.
Следват имена на модели на „Лада“ като Калина, Лайка, Нова („петицата“ (2105), произвеждана за износ, която някъде е известна и като Рива), Нива, Спутник, както в началото се нарича „Самара“-та…
Последният модел, който ОАО „Автоваз“ подготвя , се нарича „Priora“ – изписва се на латиница и има не славянски, а латински корен – същия, както и в названието на „Тойота Приус“.
Не по-малко интересна е историята на емблемата на ладите. Проблемът възниква неочаквано – радиаторната решетка на автомобила е точно копие на тази от първообраза Фиат 124.
Логично обаче жигулите не могат да носят знака на Фиат, а съветски проект липсвал. Срокът изтичал, а до решение така и не се стигало. Идеята в крайна сметка идва от Москва – А.С. Декаленков представя стилизирано изображение на староруска лодка, която заедно с платното си формира буквата „В“ (Волга, волжски, ВАЗ…) или „L“ (Lada, ако желаете).
Проектът бил изпратен в Торино, тъй като се оказва, че емблемата не може да бъде изработена в Толиати. През януари 1970 г. италианците са готови с първите 30 мостри. Цялата партида обаче е бракувана, тъй като под стилизираното „В“ вместо „Тольятти“ било изписано „ТольRтти“.
Още тогава тези 30-ина екземпляра стават обект на колекционерски интерес и придобиват доста висока стойност…
Не след дълго надписът „Тольятти“, с който са емблемите на автомобилите, произведени през 1970 г., отпада, но стилизираното „В“, макар и на няколко пъти променяно, остава и до днес.
Производството на модела ВАЗ 2101 е прекратено през 1984 г., а през 2000 г. след допитване до своите читатели сп. „За рулем“ го обяви за най-добрия руски автомобил на XX в.
През 2004 г. от конвейера на ОАО „АвтоВАЗ“ слезе 22-милионната „Лада“ – екземпляр от модела „Лада 110“ (21103).