| Степен на сгъстяване и компресия |
|
| Автор: Денис Иванов | |||
| Вторник, 25 Ноември 2008г. 14:45ч. | |||
|
Накратко обяснено от SCRAPHEAP: Степен на сгъстяване е отношението на пълния обем на един цилиндър в бутален двигател към обема на горивната камера. Тоест степента на сгъстяване показва колко пъти се смалява обемът на цилиндъра през време на такта сгъстяване. Степента на сгъстяване е конструктивен параметър на всеки двигател, който е твърдо заложен още по време на проектирането на двигателя и не се изменя с времето, амортизацията, различни добавки и др. Степента на сгъстяване не може пряко да се измери. Тя се изчислява като отношение на обеми. Подробно обяснение от Денис Иванов:
Супер, вече започваме да разбираме: колкото по-голяма е степента на сгъстяване, толкова по-добре. Хайде тогава да се избавим от горивната камера, вдигайки степента на сгъстяване до небесата и ще сме щастливи. Няма да сме щастливи обаче и ето защо: работата е там, че при повишаване на налягането и температурата възникват две неприятни явления: детонация и преждевременно възпламеняване. За да можем да ги разберем напълно трябва да осъзнаем още един удивителен факт: горивната смес в ДВГ не се взривява - тя гори. При което онази гама, която споменахме по-нагоре, зависи и от скоростта на горене и от формата на фронта на възпламеняване и от температурата на пламъка. Не случайно двигателите се разработват от хора с две висши. Скоростта на горене трябва да съответства на скоростта на движение на буталото. Фронта на възпламеняване трябва да бъде еднороден и да се разпространява равно по хода на постъпателното движение. Колкото по-малка е температурата на горене, толкова по-малко загуби за топлоотвеждане. Всичко това е опростено представяне, но главната идея я схващате, нали? Да се върнем към детонацията и преждевременното възпламеняване. Преждевременното възпламеняване се получава когато налягането на сместа се увеличава и тя самопроизволно се запалва. Когато това стане, част от работата се губи защото вместо да се избута буталото надолу, му се пречи да завърши фазата на сгъстяване, а енергията на разширение, която остава (ако въобще остане някаква енергия) ще се използва крайно неефективно заради неразчетения профил на фронта на горене. Детонацията - още по-неприятен ефект, получаващ се когато възпламенената смес се взриви. След краткия момент, в който горенето се разпространява със скорост десетки сантиметри в секунда, тя изведнъж се увеличава в пъти. Това се получава под влиянието и на температурата и на налягането, а ефекта се засилва при наличието в повече на един от двата компонента на горенето. Ефект от детонациите: вместо фронт на горене, получаваме ударна вълна (по принцип е едно и също, само където скоростта и температурата са в пъти по-високи при детонацията) и в следствие - рязко падане на термичния КПД и ударни претоварвания върху буталната група. А сега си представете ако в един и същи момент се получи самозапалване и детонация в момент когато буталото отива нагоре към ГМТ (горна мъртва точка). Получава се, че можем да увеличаваме степента на сгъстяване до момента в който се появят описаните ефекти. И тук стигаме до следващото понятие - октаново число. Оказва се, че различните видове горива имат различна устойчивост на самовъзпламеняване и детонации. Октановото число се явява показател на тези стойности. Колкото по-голямо е октановото число, толкова по-голяма е и устойчивостта към самовъзпламеняване и детонации. Важното е, че в повечето случаи количеството енергия, освободено от литър гориво и октановото число не са зависими. Да оставим теорията, с която можем да запълним няколко тома и да се обърнем към практическите въпроси от ежедневието. Първият разпространен въпрос е: прогарят ли клапаните, ако сипя бензин с голямо октаново число? Наистина, в някои случаи използването на бензин с голямо октаново число може да доведе до прогаряне на изпускателните клапани: ![]() Счита се, че това става заради високата температура на горене на сместа с високо октаново число. Всъщност всичко е обратното. Горивото с високо октаново число обикновено гори с по-малка температура и по-бавно. Заради скоростта на горене, която е по-ниска от разчетената може да се получи така, че на фаза впръскване през клапана вместо отработени газове се пуска още смес. Горящата смес може да се окаже и във всмукателния колектор - тогава и той ще пострада. На практика конструкцията на повечето двигатели позволява да се реализира потенциала на горивото с по-високо октаново число без ущърб за ресурса. Въпрос номер две: защо при използване на бензин с по-високо октаново число по свещите се образува нагар? Първата причина е следствие на нискокачествен бензин, на който октановото число е вдигнато посредством добавки или присадки. Втората причина - ъгъла на запалване. Ако автомобила не е екипиран със система, която автоматически регулира ъгъла на запалване, то сипването на високооктанов бензин може да доведе до образуването на нагар и загуба на мощност. Както вече споменахме, високооктановия бензин гори по-бавно, а следователно пълно изгаряне на сместа ще има при по-ранно запалване. Източник: http://www.cars-love.ru/record-107.html Превод: Денис Иванов
|
|||
| Последна промяна от Сряда, 15 Април 2009г. 09:04ч. |






